Вървим към лоша сделка: Шенген срещу правото на вето
Истината е, че Нидерландия е в изолираност в Европейския съюз, не ние - правосъдният министър Крум Зарков след разочароващия Съвет на Европейски Съюз, който остави България отвън Шенгенската зона. Но истината е разбиране от философията, която ни учи, че е относителна. Затова макар престижа на служебния министър не е обидно да се подложи на инспекция неговото изказване, което се споделя и от други членове на държавното управление.
България била толкоз готова за зоната без вътрешни граници, че единствено две страни още не са го разбрали - Нидерландия и Австрия. От което би следвало, че те се излагат - не ние. Натикани са в европейския ъгъл и всички останали ги сочат с пръст. Опират се на една условност - правото на несъгласие, което пречи да преодолеем тяхната опозиция.
Министърът не помни нещо доста значимо
Европейският съюз е основан и продължава да действа не като федерация или конфедерация (въпреки някои наченки), а е междуправителствена организация. Европейският парламент не може самичък да издава закони (директиви и регламенти), нито Европейската комисия е държавно управление на Европейски Съюз. Двете институции имат законотворческа и разпоредителска роля единствено съгласно Европейския съвет, т.е. с държавните управления на страните членки. Консенсусът е гаранция, че не се подценяват ползите на нито една страна. При противоречие с останалите всяка би могла да упражни правото си на несъгласие и да блокира общи решения, които могат да й навредят.
Това прави системата за взимане на решения много тромава, а продължаващите договаряния за разширение на Европейски Съюз да се премине към системата на квалифицираното болшинство, с цел да не могат една-две страни да пречат на другите. В такива случаи се споделя " Внимавай какво си пожелаваш, тъй като може да се сбъдне ". С ропота си против правото на несъгласие, от което за нейна сметка се възползват други страни, България подкопава основите на личната си непоклатимост в Европейски Съюз. Тя не е нито от огромните, нито от авторитетните сили в съюза. Правото на несъгласие я изравнява с всички останали - огромни и дребни. Тя усети силата му, когато за първи път прибягна до него във връзка с присъединителните договаряния с районен съд Македония.
Служебното правителство се окуражи да се окичи с лаврите, че е отворило шенгенските двери за българските жители, само че употребява същия речник, с който половин година по-рано си служеха ръководещите в Скопие. Те роптаеха, че единствено една страна им поставя преграда, и се утешаваха, че тя е в европейска изолираност. Ако България нямаше право на несъгласие, нейното мнение щеше да служи единствено за сведение, а скопските пропагандисти щяха да й се присмиват.
Вместо да се самоласкае какъв брой е изрядна и да търси виновност у другите, страната би трябвало да вникне какво желаят от нея Австрия и Нидерландия. За Австрия е ясно, че незаконната миграция й основава проблеми. Затова тя поставя в един кюп България и Румъния, през чиито територии минават някои от незаконните канали. Ако Сърбия беше в Европейски Съюз, щеше да е в същата група. Претенциите на Виена към София и Букурещ за стягане на контрола са елементарно изпълними от... Анкара, при визитата на президента Румен Радев в Истанбул. Достатъчно е Турция да погне по-строго трафикантите от своята страна на границата и главоболията ни с Австрия ще намалеят.
По-сложно е ситуацията с Нидерландия
Първо, би трябвало да си дадем сметка за какво тя има искания към България, само че не и към Румъния. Нейното искане е да види господство на закона посредством битка с корупцията по високите етажи на властта. Хага осъзнава, че дребната корупция (например каналджийската) процъфтява, тъй като от горната страна някой я закриля. А едрата корупция се храни от по-дребната, тъй като министрите сами не събират подкупи - някой би трябвало да им ги носи, както разкри в откровенията си от Дубай специалистът Васил Божков.
Нидерландия прави разлика сред двете страни, тъй като Румъния постави доста старания да очисти облика си на разплодник на корупция, а България симулираше, че прави нещо. Когато една страна е вкарала в пандиза бивш премиер и министри що се касае за едно държавно управление и ги е обкръжила зад решетките със свита от стотици други големци, няма по какъв начин да не направи усещане на фона на друга страна, която се е прочула в Европейски Съюз със своята корупция, само че не е съумяла да вкара в пандиза нито един подкупен от високите етажи на властта. Поне един някогашен министър председател и негов министър да бе арестувала същински, а не бутафорно, щеше да има с какво да опонира на възраженията на Нидерландия. Напъните да извади на показ в Европейски Съюз нидерландски кирливи ризи или апелите за протест на всичко нидерландско не й оказват помощ, тъй като удостоверяват, че бяга от решаването на казуса.
Моментът е извънредно несъответствуващ
за омаловажаване на корупцията. Първо, Европейската комисия се осмели да пусне в деяние новия механизъм за разпределяне на еврофондове според от върховенството на закона в страните членки., която се перчеше с правото си на несъгласие и смяташе, че може да изнудва всички по всевъзможни въпроси, с цел да получи своето. Заради унгарския министър председател Виктор Орбан се появи нов термин - " ветокрация ", който значи клептокрация, въоръжена с право на несъгласие. Достатъчно е Брюксел да отклони погледа си малко настрана, с цел да види, че той пасва отлично и на България.
Второ, за корупцията по върховете на Европарламента отприщи мощно отвращение и предпочитание да се подложат на обзор под лупа всички европейски институции, в това число и Еврокомисията. Той може да реактивира Механизма за съдействие и инспекция, който Европейска комисия предложи през 2019 година да бъде спрян, тъй като съгласно последните му доклади България към този момент отговаряла на стандартите на правовата страна за битка с корупцията и проведената престъпност. Формално той обаче продължава да съществува, тъй като най-малко една страна в Съвета на Европейски Съюз (Нидерландия) не споделя това мнение.
Засилващата се непоносимост към корупцията значи, че България ще стартира да получава нови неуместни въпроси. Щом в жилището на една заместник-председателка на Европарламента бяха открити куфари с пари, повече от разумно е да бъде запитано къде са отишли чувалите с пари, дадени сякаш за строителство на автомагистрала " Хемус ", какво става с следствието за парите от това чекмедже на някогашния министър председател и докога лица със съмнителна известност ще бъдат допускани да разпределят порциите в страната. Същите порции, които включват и забележителен дял от европейските фондове. Шенген ли? Няма да е скоро.
България била толкоз готова за зоната без вътрешни граници, че единствено две страни още не са го разбрали - Нидерландия и Австрия. От което би следвало, че те се излагат - не ние. Натикани са в европейския ъгъл и всички останали ги сочат с пръст. Опират се на една условност - правото на несъгласие, което пречи да преодолеем тяхната опозиция.
Министърът не помни нещо доста значимо
Европейският съюз е основан и продължава да действа не като федерация или конфедерация (въпреки някои наченки), а е междуправителствена организация. Европейският парламент не може самичък да издава закони (директиви и регламенти), нито Европейската комисия е държавно управление на Европейски Съюз. Двете институции имат законотворческа и разпоредителска роля единствено съгласно Европейския съвет, т.е. с държавните управления на страните членки. Консенсусът е гаранция, че не се подценяват ползите на нито една страна. При противоречие с останалите всяка би могла да упражни правото си на несъгласие и да блокира общи решения, които могат да й навредят.
Това прави системата за взимане на решения много тромава, а продължаващите договаряния за разширение на Европейски Съюз да се премине към системата на квалифицираното болшинство, с цел да не могат една-две страни да пречат на другите. В такива случаи се споделя " Внимавай какво си пожелаваш, тъй като може да се сбъдне ". С ропота си против правото на несъгласие, от което за нейна сметка се възползват други страни, България подкопава основите на личната си непоклатимост в Европейски Съюз. Тя не е нито от огромните, нито от авторитетните сили в съюза. Правото на несъгласие я изравнява с всички останали - огромни и дребни. Тя усети силата му, когато за първи път прибягна до него във връзка с присъединителните договаряния с районен съд Македония.
Служебното правителство се окуражи да се окичи с лаврите, че е отворило шенгенските двери за българските жители, само че употребява същия речник, с който половин година по-рано си служеха ръководещите в Скопие. Те роптаеха, че единствено една страна им поставя преграда, и се утешаваха, че тя е в европейска изолираност. Ако България нямаше право на несъгласие, нейното мнение щеше да служи единствено за сведение, а скопските пропагандисти щяха да й се присмиват.
Вместо да се самоласкае какъв брой е изрядна и да търси виновност у другите, страната би трябвало да вникне какво желаят от нея Австрия и Нидерландия. За Австрия е ясно, че незаконната миграция й основава проблеми. Затова тя поставя в един кюп България и Румъния, през чиито територии минават някои от незаконните канали. Ако Сърбия беше в Европейски Съюз, щеше да е в същата група. Претенциите на Виена към София и Букурещ за стягане на контрола са елементарно изпълними от... Анкара, при визитата на президента Румен Радев в Истанбул. Достатъчно е Турция да погне по-строго трафикантите от своята страна на границата и главоболията ни с Австрия ще намалеят.
По-сложно е ситуацията с Нидерландия
Първо, би трябвало да си дадем сметка за какво тя има искания към България, само че не и към Румъния. Нейното искане е да види господство на закона посредством битка с корупцията по високите етажи на властта. Хага осъзнава, че дребната корупция (например каналджийската) процъфтява, тъй като от горната страна някой я закриля. А едрата корупция се храни от по-дребната, тъй като министрите сами не събират подкупи - някой би трябвало да им ги носи, както разкри в откровенията си от Дубай специалистът Васил Божков.
Нидерландия прави разлика сред двете страни, тъй като Румъния постави доста старания да очисти облика си на разплодник на корупция, а България симулираше, че прави нещо. Когато една страна е вкарала в пандиза бивш премиер и министри що се касае за едно държавно управление и ги е обкръжила зад решетките със свита от стотици други големци, няма по какъв начин да не направи усещане на фона на друга страна, която се е прочула в Европейски Съюз със своята корупция, само че не е съумяла да вкара в пандиза нито един подкупен от високите етажи на властта. Поне един някогашен министър председател и негов министър да бе арестувала същински, а не бутафорно, щеше да има с какво да опонира на възраженията на Нидерландия. Напъните да извади на показ в Европейски Съюз нидерландски кирливи ризи или апелите за протест на всичко нидерландско не й оказват помощ, тъй като удостоверяват, че бяга от решаването на казуса.
Моментът е извънредно несъответствуващ
за омаловажаване на корупцията. Първо, Европейската комисия се осмели да пусне в деяние новия механизъм за разпределяне на еврофондове според от върховенството на закона в страните членки., която се перчеше с правото си на несъгласие и смяташе, че може да изнудва всички по всевъзможни въпроси, с цел да получи своето. Заради унгарския министър председател Виктор Орбан се появи нов термин - " ветокрация ", който значи клептокрация, въоръжена с право на несъгласие. Достатъчно е Брюксел да отклони погледа си малко настрана, с цел да види, че той пасва отлично и на България.
Второ, за корупцията по върховете на Европарламента отприщи мощно отвращение и предпочитание да се подложат на обзор под лупа всички европейски институции, в това число и Еврокомисията. Той може да реактивира Механизма за съдействие и инспекция, който Европейска комисия предложи през 2019 година да бъде спрян, тъй като съгласно последните му доклади България към този момент отговаряла на стандартите на правовата страна за битка с корупцията и проведената престъпност. Формално той обаче продължава да съществува, тъй като най-малко една страна в Съвета на Европейски Съюз (Нидерландия) не споделя това мнение.
Засилващата се непоносимост към корупцията значи, че България ще стартира да получава нови неуместни въпроси. Щом в жилището на една заместник-председателка на Европарламента бяха открити куфари с пари, повече от разумно е да бъде запитано къде са отишли чувалите с пари, дадени сякаш за строителство на автомагистрала " Хемус ", какво става с следствието за парите от това чекмедже на някогашния министър председател и докога лица със съмнителна известност ще бъдат допускани да разпределят порциите в страната. Същите порции, които включват и забележителен дял от европейските фондове. Шенген ли? Няма да е скоро.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ